Можем ли да променим името си и каква е процедурата?

Обикновено изборът на име е едно от най-важните неща за бъдещите родители – много са възможностите и вариантите за избор – да се спазят традициите, да се кръсти на светец, да се кръсти на баба/дядо, да се избере модерно име на популярен герой от сериал или да се кръсти по начин, който е уникален и неповторим. Поради свободата на определяне на име се срещат и варианти, които са необмислени и понякога дори смешни. И тогава идва въпросът – допустимо ли е да бъде сменено името и какви са условията за това.
И тук идва на помощ Закона за гражданската регистрация, който изрична урежда случаите и условията, при които може да се допусне промяна на името.
Случаите, в които съгласно този закон е възможно да бъде сменено името са следните:
1. При пълно/непълно осиновяване на дете
2. Прекратяване на осиновяването по съдебен ред
3. При получаване на българско гражданство и т.н.
4. При сключване на брак или развод
Последният случай не е предвиден в Закона за гражданската регистрация, но следва от логиката на закона и както и в предходните случаи със смяна на името се цели да се демонстрира принадлежност/ или прекратяването й при смяна на фамилното име при развод/ към едно семейство, род или родина -както е при смяната на името на чужденец, получил българско гражданство, който добавя наставката –ов и –ев на своите имена/
Законодателят е предвидил възможност да се смени и всяко едно от имената на едно лице – било то собствено, бащино или фамилно и когато името на лицето е:
– осмиващо
– опозоряващо,
– обществено неприемливо,
– когато важни обстоятелства налагат това.
И докато в първите 3 хипотези наличието на твърдяното основание е лесно установимо и доказуемо, то наличието на важни обстоятелства, които налагат промяна на име, могат да са от най-различно естество и винаги подлежат на доказване и установяване пред съда.
Затова в молбата до съда е необходимо да се посочи конкретните обстоятелства и факти, които представляват важни обстоятелства във всеки един случай, а в хода на делото може да бъдат използвани всякакви писмени доказателства, от които се извеждат твърдените факти, а така също и свидетелски показания.
Производството е охранително /безспорно/ и започва по молба на заинтересуваното лице или по молба на негов законен представител, ако лицето е малолетно.

Защо е толкова важно да се прави разлика между спешна и неотложна медицинска помощ?

Дори за медицинските специалисти е трудно да отличават спешните от неотложните състояния и да предприемат съответните мерки, а макар и житейски да звучат почти еднакво разликата между двете състояния е съществено. В зависимост дали се касае за спешен или за неотложен случай следва да се предприемат различни мерки
Законодателството прави разлика между двете състояния, изискващи съответния вид помощ и най-общо тя се състои в следното:
1. Спешната медицинска помощ е необходима тогава, когато има животозастрашаващи състояния – хора, пострадали при катастрофи, с изгаряния и кръвоизливи, изпаднали в безсъзнание, пациенти със счупени крайници или с болки в гърдите, лица с данни за психично разстройство, които представляват опасност за себе си или околните.
Спешна медицинска помощ задължително следва да се оказва на:
– всички деца до 1 година, за които е потърсена помощ.
– болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването
– жени със започващо раждане или аборт.
Спешната медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма.
Всички лечебни заведения следва да оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко лице, нуждаещо се от такава, независимо от неговото гражданство, местожителство и лечебно-осигурителен статут. Нито един спешен център не може да откаже помощ на здравно неосигурено лице, на лице от друг град или на чужденец.
2. Неотложната медицинска помощ е оказване на срочна медицинска помощ на болни и пострадали лица, чийто живот не е пряко застрашен но които се нуждаят от медицинска помощ в кратък срок, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването. Това са хора, чието състояние е тежко, но няма пряка заплаха за жизнените функции. На деца над 1 година, до които е потърсена помощ, освен ако обаждането не е за натравяне след поглъщане на лекарства, гърч или други тежки случаи също се оказва неотложна медицинска помощ.
След последните законодателни промени неотложната медицинска помощ е възложена на общопрактикуващите лекари, като джипитата се задължават да поемат случаи като висока температура, болки в корема, главоболие, бъбречни кризи и др. Задължение на общопрактикуващите лекари е да дадат информация на своите пациенти кой ги замества, когато отсъстват, в празнични дни и в извън работно време. За посещенията на общопрактикуващия лекар се дължи такса, освен по отношение на лица освободени от такса.

Как да постъпим, ако съседът ви наводнява ?

Много често се случва недобросъвестни съседи да не предприемат мерки при течове и по този начин да наводняват помещенията и на съседите си. Как да постъпим, когато съсед ни наводнява, но отказва да предприеме мерки за отстраняване на проблема?
Първата стъпка е да се изпрати официална покана до лицето, в чийто апартамент е констатиран теча. Хубаво би било, ако в този момент съседът прецени, че е за предпочитане нещата да се решат по мирен способ и предприеме действие по отстраняване на проблема. Във всеки случай официалната покана /евентуално нотариална покана/ е необходима, за да се пристъпи към следващата крачка – предприемане на действия при неоказване на съдействие.
Следващата стъпка, имаща за цел да мотивира активно поведение на съседа е сезиране на домоуправителя. Съгласно изискванията на Закона за етажната собственост и Правилника за неговото прилагане, домоуправителят свиква Общо събрание на собствениците. На посочената дата и час, се провежда събранието, на което домоуправителят изготвя констативен протокол за извършено нарушение от страна на конкретния съсед. Изготвя се и искане за извършване на неотложен ремонт, адресирано до кмета на общината.
Добре е да се знае, че общинските органи имат правомощия да съставят наказателно постановление и да наложат административно наказание – глоба на съседът, причинил теча. Глобата се налага въз основа на протокола на домоуправителя и може да бъде налагана многократно, докато съседа не отстрани причинет за теча доброволно.
Тъй като налагането на глоба не би довело до доброволно обезщетяване на причинените вреди, последната възможна стъпка е депозирането на искова молба до съответния Районен съд по местонахождение на имота. С нея се предявява претенцията към съседа за претърпените вреди от това непозволено увреждане. Възможно е да се претендира и задължаване на съседа да отстрани причините, довели до наводнението. Стойността на нанесените щети се доказва с извършване на експертиза. След като се снабдим с влязло в сила решение, на базата на него следва снабдяване с изпълнителен лист и съдействие от съдия-изпълнител.

  • Архив