Практика

Р Е Ш Е Н И Е
№ 866 26.05.2016 година град Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в състав

Председател: Ивелина Мавродиева

при секретаря К.К.
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 3626 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.Я.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, против „БУРГАСБУС” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 1, представлявано от П.Д.Д., с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука настъпила на 12.11.2012 г., както и обезщетение за имуществени такива в размер на 142. 90 лв., ведно със законната лихва за забава върху горните суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в периода от 02.04.1991 г. до 16.05.2013 г. работил в ответното дружество на длъжността монтьор транспортни електромашини, като характерът и естеството на извършваната от него работа била описана във връчената му длъжностна характеристика. Така на горепосочената дата с екип от монтьори извършвали възстановителна работа на демонтирана контактна линия в района на бензиностанция „Петрол”, в зона А на ж.к. Меден рудник в гр. Бургас, с две автовишки – „Мерцедес” и „Камаз”. Ищецът работил на платформата на „Камаза”, заедно с Р.К.П., който командвал повдигането. В момента, в който достигнали височината, необходима за да започне свързването, се чул гръм и платформата изчезнала под краката им. За момент увиснали във въздуха, а след това паднали върху нея. По повод на това била извършена и задължителна проверка по реда на Наредбата за установяване, разследвани, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, която констатирала, че са касае до трудова злополука, настъпила поради внезапна авария на хидравличния център на автомобила автовишка „Камаз”.
В резултат на това ищецът твърди, че получил множество увреждания – открита фрактура на радиалната кост на лява ръка и фрактури на ІІІ, V, VІ и VІІІ ребра в ляво, травматичен хемоторакс, наранявания на гръдния кош и органите на гръдната кухина, причинили му трудности при дишането, нестабилност при ходене, болки в рамото и затруднения при хващане. Първоначалният му болничен престой бил 17 дни, като претърпял операция, поставяне на плаки, винтови и последващ гипс. След това бил изцяло зависим от своите близки, тъй като не бил в състояние да се храни самостоятелно, предвижвал се с чужда помощ и изцяло не можел да разгъва ръката си. Общо първоначалният му оздравителен период бил шест месеца, но същият продължавал и към настоящия момент, като имал все още болки и се чувствал напрегнат, поради претърпения стрес. Отделно от това се сочи, че поради злополуката е следвало да напусне работа и да преустанови трудовата си ангажираност, която същност била и основно средство за препитание на семейството му. Независимо от това в съдебно заседание пълномощникът му изрично заявява, че се претендира обезщетение за временна неработоспособност. Освен гореописаното провел и последваща рехабилитация, за която заплатил 142. 90 лв.
Като новооткрито обстоятелство, настъпило в хода на съдебното производство, за което се сочи, че е евентуално в причинна връзка със злополуката, се заявява заболяване на дебелото черво.
Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от КТ.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се оспорва настъпилата трудова злополука, но се заявява, че ищецът и колегата му Петков падат от около два метра височина върху внезапно свляклата се платформа, вследствие на което ищецът действително претърпял описаните в исковата молба увреждания. Останалите оспорвания свързани с вината на работодателя по повод настъпването на злополуката не следва да бъдат обсъждани, при все че касае до безвиновна отговорност на последния. Сочи се, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено по взаимно съгласие, като след възстановяването от инцидента ищецът се върнал на работа, както и че липсват данни за това лицето да е трайно неработоспособно, за да се приеме, че не би могъл да полага труд. Заявява се също така, че психо-емоционалното състояние на ищеца не е в причинна връзка с настъпилата злополука. С оглед на изложеното се изразява становище, че претендираното обезщетение е прекомерно, както и че при определянето му следва да се приспадне вече заплатеното от застрахователя такова.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на насрещната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор за съществувалото между страните трудово правоотношение, както и че 12.11.2012 г. е настъпил описаният в исковата молба инцидент, поради внезапна авария. Няма спор, че ищецът е получил описаните в исковата молба физически увреждания, вследствие на злополуката.
От представената медицинска документация и от заключенията на вещото лице Д-р П., допълнени с изявленията му в съдебно заседание, които съдът изцяло кредитира, като изготвени от лице с нужните специални познания и като неоспорени от страните, се установява, че вследствие на инцидента ищецът получил наранявания на гръдния кош – счупване на ребра от 4 до 7, счупване на лявата ръка – на предлакътницата в проксималната част и контузен бял дроб в ляво с плеврален излив. След злополуката лицето е настанено в Първо хирургично отделение на МБАЛ – Бургас, където и постъпил на 12.11.2012 г. и е бил изписан на 29.11.2012 г., като е проведено оперативно лечение, при което са поставени плака с винтове, а на короноидуеса два молеоларни винта. След лечението пациентът е продължил да се оплаква от болки в областта на проксималната предмишница при физическо натоварване, като е налице ограничена непълна екстензия до 15 градуса и болки при супинация.
При прегледа извършен от Д-р П. на 21.09.2015 г. същият е установил, че лявата лакетна става на ищеца е с оток, флексия непълна до 75 градуса, екстензия непълна до 15 градуса, както и супинация болезнена. Лицето се оплаквало от болки при физическо натоварване, измаляване и оток в лакетната става, както и от болки при промяна на времето. Оплаквал се и от болки в лявата гръдна половина, най-интензивни сутрин и при промяна на времето.
В заключение експертът сочи, че вследствие на падане от високо ищецът е получил счупване на лявата предлакътница в проксималната част, поради и което е опериран и са му поставени плака и скоба. Счупването отзвучавало в рамките на около 4 месеца. В момента лицето е с остатъчно физическо затруднение при движението на ръката – непълна флексия и екстензия т.е. при свиване и разгъване, които отшумяват по-бавно. Предстояло изваждане на металните елементи, което е предпоставка за подобрение на физическото състояние на ръката, но на този етап не би могло да се определи какво ще бъде същото и дали ще има такова. Травмата на гръдния кош отшумявал в рамките на около три месеца, но срастването на плеврата, което е получил било трайно и при простуда или промяна на времето ще са налични болки в тази област. Описаните травми водели до временна неработоспособност.
Констатираните през 2015 г. полипи на ректума според вещото лице представляват доброкачествени тумори, като причината за тяхното развитие не може да бъде посочена. Като предразполагащи фактори се обсъждат генетично предразположение, хронично възпаление, фактори на храненето – богато на месо и бедна на баластни вещества храна, възраст над 40 години, тютюнопушене, употреба на алкохол. Вещото лице сочи, че полипите вече са отстранени чрез полипектомия, която е амбулаторна и неболезнена процедура. Експертът е категоричен, че не може да се докаже причинна връзка на това заболяване с преживения стрес при трудовата злополука.
Съгласно представените по делото болнични листи Н.Я. е бил временно неработоспособен в периода от 12.11.2012 г. до 10.05.2013 г.
По-късно е проведена и рехабилитация и възстановяване след претърпяната трудова злополука, за което са заплатени 142. 90 лв., съгласно издадена фактура № 1391/14.03.2013 г. от Медицински център І – Бургас.
По делото като свидетел е разпитана М.Я. – съпруга на ищеца. Същата разказва за настъпилата със съпруга й злополука. След приемането му в болница той бил в много тежко състояние – била счупена лакетната му става и имал много силни болки. Когато тя го видяла стърчали кокали и се виждало как от вената му, от самата рана, непрекъснато струи кръв. Трябвало да го снимат на рентген и не можели да го изправят и да го снимат добре. Приели го в отделението, той колабирал и се намесил екип. Включили му системи и предвид тежкото му състояние докторите изчакали два-три дни, за да направят операцията, за да възстановят ръката. Състояла се операцията, при която му сложили няколко импланта, около 9 пирона, които още били в нея. Подлежал на нова операция за отстраняването им. В скоро време планирали такава, тъй като ръката му започнала да се подува и най-вероятно причината за това била в тях.
След операцията по повод на счупването той продължил да се чувства зле и не можел диша. Оказало, че има счупени ребра и оттам белият му дроб се пълнел с течност, поради и което не можел да диша. След това лекарят казал, че трябва по спешност да го оперират – белите дробове и се провела и тази операция. След това го качили в хирургичното отделение, където му сложили една система, която да извежда течностите от белия дроб, поради което 10 дни бил легло и не можел да става. В болницата престоял около 20 дни, а след това бил на домашно лечение. Ръката му била гипсирана и обездвижена за повече от 2 месеца. След свалянето на гипса той не можел да контролира тази ръка и въобще не можел да я движи. Била атрофирала и започнали рехабилитация. Около четвъртия месец още продължавали да ходят на рехабилитация, като и на този етап той не можел изцяло да я раздвижи.
През този период той не можел да се обслужва сам, винаги трябвало да има човек до него. Не можел да помръдне, не само защото ръката му била в гипс, но и поради болки, които идвали от счупените ребра, които заздравявали. Помагали му да става, тъй като не можел сам. Той основно лежал, а близките му правели тоалета му, закуска, обяд, вечеря и въобще поели всички грижи за него. През това време съпругът й доста залинял – станал сприхав, затворил се в себе си, станал по-неконтактен и според съпругата му това нещо и към настоящият момент продължавало. Провели консултации със специалист психиатър и бил известно време на лечение, пиел някакви хапчета. Вечер задължително вземал хапче за сън. Сега прибягвал към тях само понякога, не искал да ги пие, защото не искал да се пристрастява, но тя настоявала да ги приема тъй като иначе не бил в състояние да спи.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, независимо от близките й отношения с ищеца, тъй като именно в това си качество същата е могла да има непосредствени наблюдения върху неговото ежедневие и преживявания, както и поради съответствие им с останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и медицинската документация.
От заключението на Д-р А.С. по изпълнената съдебно-психиатрична експертиза, която съдът изцяло кредитира като изготвена от лице със съответната компетентност, се установява, че при проведеното изследване на 10.02.2016 г. се установило разстройство в адаптацията, пролонгирана депресивна реакция със следните симптоми: тревожно-дистимен, вегето-дестонен и анхедонистичен с мисли за безперспективност и виновност. Според експертът вероятно, непосредствено след претърпяната трудова злополука и по време на продължителния възстановителен процес, ищецът е бил в състояние на остра стресова реакция, за което обаче липсва медицинска документация. Не може обаче да се докаже, че единствено процесният инцидент е довел пряко и непосредствено да настоящото психоемоционално неблагополучие, поради отдалечеността му във времето. Съчетаването на претърпяната физическа травма при трудовата злополука с последващите неблагоприятни житейски фактори в тяхната съвкупност са превишили психологичните рамки на защита и са довели до констатирана депресивна реакция на дезадаптация. Въпреки това Д-р С. счита, че не може да се твърди, че процесната трудова злополука е единственото и задължително условие, без което не може да се прояви влошеното психично състояние на ищеца, като не изключва, че същата е допринесла за психичното му състояние.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважена претенцията по чл. 200 от КТ е необходимо да бъде установено съществуването на трудово правоотношение, настъпването на трудова злополука при или по време на работа, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.
С оглед изложените факти, съдът приема, че по делото е установено несъмнено, че пострадалият работник към момента на увреждането се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество, че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите му функции, злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на нея е настъпила временна неработоспособност за работника, като същият е претърпял неимуществени вреди – множество болки и страдания в следствие на полученото счупване на ръката, счупените ребра и плеврита на белия дроб, болки и страдания по време и след проведеното оперативно лечение, дълъг възстановителен процес от близо шест месеца, в началото на който пострадалият не е могъл да се обслужва сам и е разчитал на грижите на своите близки, като и към настоящия момент не е възстановена изцяло функцията на ръката, а плеврата е трайно заболяване с последствия през целия човешки живот. Всичко това безспорно е било съпроводено със стрес и притеснения, които няма как да не допринесат за влошаването на психичното здраве на лицето, при все че няма категорични данни, че това е единствената причина за това.
Следователно, по делото са доказани предпоставките по чл. 200 от КТ за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника – работодател, да възстанови вредите, понесени от пострадалото лице, в резултат на настъпилата трудова злополука.
За обезщетяване на гореописаните неимуществени вреди, предвид претърпените болки и страдания от нанесените телесни увреждания, от оперативните лечения, възстановителния процес и рехабилитация и предвид настоящото състояние на лицето, съдът намира, че според общоприетия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението възлиза на 30 000 лева.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази както тежестта на уврежданията, така и проведените оперативни лечения, продължителността на възстановителния период, възрастта на ищеца, обстоятелството, че не е могъл да се грижи сам за себе си, което е довело и до влошаване на психичното му здраве, както и бъдещата оперативна намеса, необходима за отстраняване на имплантите от ръка, след провеждането на която е неясно дали ще бъде възстановена изцяло функцията на ръката му.
Наведените доводи за настъпила трайна неработоспособност на ищеца, станала причина за прекратяване на трудовото му правоотношение не следва да се обсъждат, при все че същия търси обезщетяване на вреди от трудова злополука, за която твърди и заявява, че е довела до неговата временна неработоспособност. Друг е въпросът, че експертът е категоричен, че настъпилите травми водят до временна, но не и до трайна неработоспособност.
От дължимата сума обаче следва да се приспадне вече заплатеното от застрахователя обезщетение за вредите от трудовата злополука в размер на 482. 35 лв. или иска следва да се уважи за сумата от 29 517. 65 лв. и да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния заявен размер от 50 000 лв.
По отношение на предявения иск за заплащане на претърпени имуществени вреди по делото са ангажирани писмени доказателства за направени разходи по рехабилитация в търсения размер от 142. 90 лв., поради което иска изцяло следва да се уважи.
С оглед основателността на исковете до посочените по-горе размери, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва от датата на увреждането, с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
При този изход на спора и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски следва да се осъди ответното дружество да му заплати сумата от 225 лв. за внесени от ищеца депозити за експертизи. Доказателства за заплащане на търсеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. по делото не са представени.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 1 186. 42 лв. за държавна такса и заплатените разноски от бюджета на съда в размер на 100 лв. или общо сумата от 1 286. 42 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

Осъжда „БУРГАСБУС” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 1, представлявано от П.Д.Д., да заплати на Н.Я.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 29 517. 65 лв. /двадесет и девет хиляди петстотин и седемнадесет лева и 65 ст./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука настъпила на 12.11.2012 г. в района на бензиностанция „Петрол”, в зона А на ж.к. Меден рудник в гр. Бургас, при която Н.Я.Я. е получил счупване на лявата ръка, счупване на четири ребра и плеврит на белия дроб, както и сумата от 142. 90 лв. /сто четиридесет и два лева и 90 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за рехабилитация по повод на злополуката, ведно със законната лихва за забава върху горните суми от 12.11.2012 г. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски в размер на 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, като отхвърля иска за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 29 517. 65 лв. до пълния заявен размер от 50 000 лв., ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част.
Осъжда БУРГАСБУС” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 1, представлявано от П.Д.Д., да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 1 286. 42 лв. /хиляда двеста осемдесет и шест лева и 42 ст./, от която 1 186. 42 лв. – държавна такса и 100 лв. за заплатените от бюджета на съда разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева

Comments are closed.

  • Архив