ПРОЦЕДУРА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДДС НА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ В ДЪРЖАВАТА-ЧЛЕНКА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, НО УСТАНОВЕНИ В ДРУГА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА НА ОБЩНОСТТА

На основание чл. 81, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС е изготвена Наредба за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността, с която са определени:
1. условията и редът за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава-членка на Общността, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната, и
2. условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен  внос на територията на  друга държава членка на Общността.

Данъчно задължено лице, неустановено в страната, но установено на територията на друга държава членка, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност по реда Наредбата, следва да отговаря на следните условия:
•    за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект,  или  при липса на такива – постоянен адрес или обичайно пребиваване на  територията на страната; и
•    за периода на възстановяване  не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната, с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка съгласно чл. 82, ал.2 от ЗДДС; и
•    лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата- членка, в която е установено.

Данъчно задълженото лице, неустановено в страната – заявител, има право да му бъде възстановен начисления от доставчик – регистрирано по ЗДДС лице,  данък върху добавената стойност за получени от него на територията на страната стоки и услуги по облагаеми доставки,  както и по осъществен от него внос. Това право е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане съгласно Глава седма – “Данъчен кредит” от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната. Правото на възстановяване е налице, когато данъчно задълженото лице – заявител извършва в държавата-членка по установяването си облагаеми доставки с право на данъчен кредит.

Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител чрез:
– подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на Националната агенция по приходите посредством електронен портал създаден в държавата членка по установяване на лицето.
Начинът на подаване на искането за възстановяване чрез електронен портал създаден в държавата членка по установяване на лицето се определя от тази държава членка.

Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално поисканата допълнителна информация се предоставя от лицето на български или английски език.

Правото за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност начислен за получени от лицето стоки и услуги се упражнява лично или чрез упълномощено лице.

Когато лицето установи нeправилно отразени фактури или документи за внос в подадено от него искане за възстановяване, може да подаде корекционно искане за възстановяване. Корекционното искане може да бъде подадено до края на календарната година, следваща периода на възстановяване.

Периодът, за който се извършва възстановяване на данъка, е календарно тримесечие и/или календарна година. (максимум едно лице може да подаде пет искания за възстановяване – четири за четирите календарни тримесечия и едно за календарната година)
Искането за възстановяване на ДДС, може да се отнася за период по – кратък от календарно тримесечие, само когато този период е остатък от календарната година.

Когато искането за възстановяване е за срок от календарно тримесечие, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по – малка от 800 лв. (400 евро)
Когато искането е за срок от една календарна година или за остатъка от същата, възстановяване на данък се допуска само ако сумата на данъка, за който е възникнало право на възстановяване, е равна или надвишава 100 лв. (50 евро)

Comments are closed.

  • Архив