Запис на заповед

Легална дефиниция на запис на заповед липсва. В практиката е прието под запис на заповед да се разбира безусловно писмено обещание на едно лице-издател (платец) да плати на друго лице-поемател фиксирана сума пари на определен падеж или на негова заповед. Правна уредба на запис на заповед се съдържат в разпоредбите на чл. 535 – 538 от Търговския закон, при липса на такива се прилагат тези за менителница, доколкото са съвместими по своето естество.

Записът за заповед обвързва две лица – издател и поемател. Издателят е лицето, което и едновременно с това е платец, а поемателят се явява кредитор. Запис на заповед може да се прехвърли от един собственик на друг чрез джиро. Съществува обаче хипотеза, според която може да има забрана за джиросване.

Всяка запис на заповед има задължителни реквизити. Те са изброени в чл. 535 от Търговския закон и са следните наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан;  безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж;  място на плащането;  името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;  дата и място на издаването; подпис на издателя

Comments are closed.

  • Архив