Отменено разпореждане на отказ за изплащане на болнични

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Бургас, № 392 / 2012 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:

  СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 1679 по описа за 2011 година и за да се произнесе, съобрази:

 Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Жалбоподателят „Т…” ЕООД с ЕИК: ….., със седалище и адрес на управление: с.***, представлявано от управителя М.Х.М., е оспорил Решение № 80/27.06.2011г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му срещу задължителни предписания изх.№ Г-02-000-00-00399666/21.04.2011г. на контролен орган на РУ „СО” гр.Бургас, с които на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и във връзка с чл.15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. е задължил осигурителя в срок от 3 работни дни от получаването да коригира данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за М.Х.М. като подаде данните за периода от 11.08.2009г. до момента с код на вид осигурен „12” и осигуряване за фонд „Пенсии”, тъй като съгласно чл.1, ал.3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица при прекъсване и възобновяване на трудовата дейност през една календарна година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и КСО. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното решение.

Ответникът по жалбата – директорът на РУ „СО”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

М.Х.М. е бил регистриран като самоосигуряващо се лице в качеството му на ЕТ „……..-М.М.”. С декларация от 21.11.2001г. (л.24 и 25) е декларирал пред РУ „СО” гр.Бургас, че ще се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт от 01.12.2000г. До 11.08.2009г. същият е внасял вноски и е подавал информация за този вид осигуряване.

На 11.08.2009г. М. е прекъснал дейност като едноличен търговец и е подал в ТД на НАП гр.Бургас декларация за самоосигуряващо се лице като едноличен собственик на капитала и управител на „T…….” ЕООД-с.Скалак, в която е посочил, че ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Внасял е вноски и е подавал информация съгласно заявеното.

Жалбоподателят е осигуряван и по трудов договор.

Със задължителни предписания изх.№ Г-02-000-00-00399666/21.04.2011г. (л.13) на контролен орган на РУ „СО” гр.Бургас, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и във връзка с чл.15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. е задължил жалбоподателя в срок от 3 работни дни от получаването да коригира данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, като подаде данните за периода 11.08.2009г. до момента с код на вид осигурен „12” и осигуряване за фонд „Пенсии”, тъй като съгласно чл.1, ал.3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица при прекъсване и възобновяване на трудовата дейност през една календарна година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.

Задължителните предписания са обжалвани пред Директора на РУ „СО” гр.Бургас. По повод оспорването от РУ „СО” Бургас са изпратени писма с изх.№ ПОВН-291/28.04.2011г. и изх.№ ПОВН-291/08.06.2011г. (л.18) до ТД на НАП гр.Бургас за извършване проверка по случая и за становище относно заявения вид осигуряване от 11.08.2009г. С Решение №66/ 08.06.2011г. (л.15) директорът е спрял административното производство по жалбата.

Съгласно писмо изх.№ 33-00-340 #1 от 14.06.2011г. (л.19), във връзка с получените писма относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на самоосигуряващото се лице М.Х.М., в ТД на НАП гр.Бургас е била извършена проверка, при която се установило, че декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх.№ 02-9461 от 11.08.2009г., която задълженото лице е подало като собственик на „Т…..” ЕООД за начало на дейност от 11.08.2009г. с вид на осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица е обработена само датата за начало на дейност – 11.08.2009г., тъй като не са спазени разпоредбите на чл.1, ал.3 от НООЦЛБГРЧМЛ – при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването си. Декларацията, като неотговаряща на изискванията е оставена без последствия в частта за вид осигурен, т.е. не е обработена в програмния продукт на НАП, тъй като през същата година жалбоподателят е прекъснал дейност като ЕТ с вид на осигуряване „за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт”.

С оглед полученото становище от ТД на НАП гр.Бургас, Директорът на РУ „СО” е постановил процесното решение (л.9), с което административното производство по жалбата срещу задължителни предписания изх.№ Г-02-000-00-00399666/21.04.2011г. на контролен орган на РУ „СО” гр.Бургас (л.13) е било възобновено и същата е отхвърлена.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата – предмет на настоящото производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобраз-ността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. При издаването му, административният орган не е допуснал нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите административният орган е посочил, както фактическите основания за издаването, така и правните основания. Обжалваният акт обаче противоречи на материалният закон.

Спорът между страните е относно приложението на разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Според административният орган е дал задължителните предписания за подаване на коригираща информация в Регистъра на осигурените лица, като е възприел, че след като на 11.08.2009г. жалбоподателят е прекратил осигуряването си в качеството на едноличен търговец за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт и считано от същия ден е започнал осигуряването си като едноличен собственик на капитала и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност за общо заболяване и майчинство, на практика е прекъснал и възобновил съответната трудова дейност, по смисъла на чл.1, ал.3 от Наредбата, поради което не може да променя вида на осигуряването в рамките на същата година. От своя страна жалбоподателят М.М. счита, че се касае не за прекъсване и възобновяване на една и съща трудова дейност, а за прекратяване на една и започване на нова, поради което разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредбата (в редакцията към 11.08.2009г. – ДВ, бр.12 от 2009г., в сила от 1.01.2009г.) е неприложима.

               Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредбата в редакцията към 11.08.2009г. (ДВ, бр.12 от 2009г., в сила от 1.01.2009г.) видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. Видно от текста на разпоредбата предпоставката, при която самоосигyряващото се лице не може да променя вида на осигуряването си през календарната година е когато прекъсне и възобнови съответната трудова дейност, като под съответна безспорно следва да се разбира една и съща трудова дейност.
               В процесния случай жалбоподателят е прекратил осигуряването си като едноличен търговец с декларация вх.№9460/11.08.2009г. (л.53) и е заявил, че ще упражнява нова дейност и ще се осигурява като едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество с друга декларация вх.№9461/11.08.2009г. (л.54), както изисква разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата. Управител на търговско дружество е трудова дейност различна от дейността като едноличен търговец и несъмнено не е възобновяване на съответната трудова дейност, която в конкретния случай е трудова дейност като едноличен търговец. По тези съображения следва да се приеме, че обратно на разбирането на административният орган, не е налице прекъсване и възобновяване на осигуряването, а започване на нова трудова дейност.
               Разпоредбата на чл.4, ал.4 от КСО дава възможност на лицата по чл.3, т.1, т.2 и т.4 по свой избор да се осигуряват за общо заболяване и майчинство, като редът за осъществяване на избора е регламентиран в чл.1, ал.3 от Наредбата. В изпълнение на посочената императивна разпоредба, жалбоподателят, при заявяване започването на новата дейност е заявил избраният от него вид на осигуряване и е посочил, че ще се осигурява за рисковете общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.
               Поради изложените съображения съдът намира, че административният орган неправилно е квалифицирал започването на нова трудова дейност от жалбоподателя като прекъсване и възобновяване на трудовата му дейност като едноличен търговец, поради което неправилно е приложил разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и е постановил атакуваното Решение № 80/27.06.2011г. в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което същото следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд-Бургас,

 

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 80/27.06.2011г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на „Т…….” ЕООД срещу задължителни предписания изх.№ Г-02-000-00-00399666/21.04.2011г. на контролен орган на РУ „СО” гр.Бургас.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

Comments are closed.

  • Архив