Отказ от наследство

Законодателят е предвидил, че всеки наследник има правото както да приеме, така и да се откаже от наследство.
Отказът от наследство може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, с които случай отказът се вписва в особена за това книга. При тази хипотеза частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници.
Законът за наследството установява, че отказът, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен, както и не може да бъде оспорен поради грешка.
В случай, когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от наследниците му може да приеме това наследство, само ако приеме наследството на своя наследодател. Той може да се откаже от същото, макар да е приел наследството на последния.
Законодателят е предвидил в чл. 56 ЗН, че кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Искът се предявява в едногодишен срок от узнаване за отказа, но не по-късно от три години след същия.

Договори за аренда – сключване и прекратяване

След възстановяване правата на собствениците или техните наследници върху земеделските земи по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и ликвидиране на ТКЗС за много от собствениците възниква въпросът как да ползват и стопанисват имотите си. Основната част от тях никога до този момент не бяха се занимавали със земеделие, нещо повече – някои дори не знаеха къде и какви имоти са притежавали наследодателите им. Оказа се така, че почти десетилетие огромни площи плодородни земи пустееха, обраснали в бурени и храсти.
Сега картината, на родните поля е променена. Пустеещите имоти намаляха, преобладават обработваемите площи, ползвани предимно от арендатори.
За да се регламентират отношенията между арендодатели и арендатори, през есента на 1996 г. Народното събрание прие Закон за арендата в • земеделието. Съгласно този закон, арендните отношения при отдаване на земеделска земя се уреждат с аренден договор, по силата на които арендодателят (собственикът на земеделската земя) се задължава да предостави на арендатора за временно ползване притежаваните от него земеделски земи, а арендаторът да извърши определено арендно плащане, което може да се договори в пари и/или земеделска продукция. Арендатори могат да бъдат както физически лица, така и фирми.
Договорът за аренда на земеделска земя задължително се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните регистри и регистрите на Службата по вписвания по местонахождение на имота. Пред нотариуса, респективно Службата по вписванията, наред с договора за аренда се представят документът за собственост на имота, удостоверение за наследници, ако лицето, на което е възстановен имотът, е починало, и актуална скица, издадена преди не повече от шест месеца. Ако скицата е постара, може да бъде презаверена от съответния компетентен орган, но ако не са настъпили промени, които налагат издаване на нова скица.
Законът за арендата в земеделието допуска един от съсобствениците – най-често наследници, на един имот да сключи договора за аренда. За да предвиди този облекчен режим на сключване на договори за аренда, законодателят е изхождал от обстоятелството, че в преобладаващата част от случаите наследниците на отделни имоти живеят в различни населени места, понякога и в чужбина, и е трудно, почти невъзможно да се съберат всички при сключване на договорите. Ако тази възможност не беше предвидена в закона, то за голяма част от земеделските земи не би могло да се сключат договори. Когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията между тях се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, тоест всеки съсобственик получава рента съразмерно частта си в имота. Минималният срок за сключване на договора за аренда, на земеделски земи е четири години. Размерът на рентата се договаря свободно между страните.
Арендаторът е длъжен по ползва арендованата земя по предназначението й. Ако реши да променя сериозно начина на ползване (като засаждане на трайно насаждения и др., да прави трайни подобрения и строителни работи), трябва да получи предварително писмено съгласие на арендодателя. Арендаторът няма право да преотстъпва или да преотдава под аренда имота на друг, ако това не е предвидено в договора. При преарендуване преарендаторът не може да има повече права от арендатора, а последният се освобождава от задълженията си към арендодателя.
През времетраене на договора арендодателят е пълноправен собственик на земите си и няма законна пречка да ги продава, дарява, да сключва договори за делба или отчуждава по друг начин. Не е задължен да предложи първо на арендатора да закупи имотите му. При евентуално отчуждаване на арендувания обект, независимо по какъв начин – продажба, дарение, замяна или друг начин, приобретателят замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан. Приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Той не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването.
Преди подписване на договор за аренда арендодателят следва внимателно да се запознае с разпоредбите, които уреждат начина на прекратяването му. Важно е да се знае, че развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от десет години, или пожизнено, става по съдебен ред. Договор за аренда, сключен без определен срок, може да бъде прекратен едностранно от всяка от страните с писмено предизвестие, отправено след изтичане на четвъртата година. Ако не е предвидено друго, в тези случаи предизвестието е със срок две стопански години и трябва да бъде отправено най-късно до изтичане на стопанската година, предшестваща срока от две стопански години. Обичайно този вид договори се прекратяват по взаимно съгласие на страните. Законодателят е предвидил и други начини за прекратяване – с едностранно предизвестие, при неизпълнение условията на договора, смърт или поставяне под запрещение на арендатора или прекратяване на юридическото лице, изпадане в трайна нетрудоспособност на арендатора и др.
Както сключването, така и прекратяването на договор за аренда на земя поражда действие едва след вписването му в Служба по вписванията и регистриране в съответната служба по земеделие.

  • Архив