Отказ от наследство

Законодателят е предвидил, че всеки наследник има правото както да приеме, така и да се откаже от наследство.
Отказът от наследство може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, с които случай отказът се вписва в особена за това книга. При тази хипотеза частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници.
Законът за наследството установява, че отказът, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен, както и не може да бъде оспорен поради грешка.
В случай, когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от наследниците му може да приеме това наследство, само ако приеме наследството на своя наследодател. Той може да се откаже от същото, макар да е приел наследството на последния.
Законодателят е предвидил в чл. 56 ЗН, че кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Искът се предявява в едногодишен срок от узнаване за отказа, но не по-късно от три години след същия.

Comments are closed.

  • Архив