Санкции за работодател, който допуска на работа лице без сключен трудов договор

Една от скорошните промени в Кодекса на труда бе обявена за противоконституционна с Решение 7 на КС от 19 юни 2012 г. по конституционно дело №2/2012 г., а именно – налагането на санкция на работник, който работи без сключен трудов договор. Законодателят предвиждаше при установяването на такъв факт, работникът без договор да се наказва с трикратния размер на личните осигурителни вноски за здравно и социално осигуряване. Според конституционните съдии обаче такава една хипотеза противоречи на чл. 16 от Конституцията, тъй като не защитава и не гарантира труда, а наказва работниците и служителите. Освен това текстът на промяната не е в съответствие и с чл. 48 от Конституцията, защото държавата, вместо да изпълнява конституционното си задължение да полага грижи за осъществяване на правото на труд, налага административно-наказателна отговорност на служителя, който е предоставил работната си сила без да е сключил трудов договор.

ПРОМЯНА НА СОБСТВЕНО ИМЕ – ПРЕДПОСТАВКИ И ПРОЦЕДУРА

Името на физическото лице е елемент от гражданското състояние на лицата и според Закона за гражданската регистрация се състои от собствено, бащино и фамилно име. Името на физическите лице е стабилен елемент от гражданскоправния статус на лицата, неговите функции са свързани с индивидуализация, идентификация и отграничаване и именно поради това честата смяна на част от името би довела до объркване в гражданския оборот.
Промяната на името се допуска само при наличието на определени законови предпоставки, като нарочното производство се развива пред компетентен орган – съд, а само по изключение – пред административен орган.
Органът, който е компетентен да разгледа искането за промяна на името е Районния съд по постоянен адрес на молителя. Освен лицето и съда, често в процеса има и други участници – прокурор, представител от съответната общинска администрация, представител от съответната служба по социално подпомагане и др.
Писмената молба е необходимият документ, с който се дава начало на процедурата по промяна на име. Тя изхожда от заинтересованото лице, което трябва да е правоспособно и да притежава процесуална дееспособност. В молбата се съдържат данни за молителя – име, ЕГН, личен и съдебен адрес за призоваване, както и подробно изложени обстоятелства, на които се основава претенцията за промяна на името. Напълно възможно и желателно е молбата да е подготвена с помощта на адвокат, с оглед на прецизното посочване на законовите основания, на които молителят основава претенцията си за промяна на името. Ведно с молбата се прилагат и писмени доказателства, с които молителят разполага, както и имена на свидетели, при желание да се ползват свидетелски показания. В практиката е прието да се прилага и свидетелство за съдимост на молителя, от което съдът да направи преценка дали молителят не цели промяна на името си, защото се свързва с извършени престъпления или с прикриване на користни цели. При заключение, че молбата е редовна, съдът насрочва открито съдебно заседание и призовава участниците в процеса.
За да постанови решение за промяна на име, съдът следва да установи наличието на някое от посочените обстоятелства:
– Осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо име – с оглед всеки един конкретен казус се прави такава преценка, като е възможно името да възпроизвежда или наподобява непристойна, жаргонна или нецензурна дума или дума, която да осмива лицето.
– Важни обстоятелства, които да налагат тази промяна – например съпруга приема след брака фамилното име на съпруга си, но след време решава да върне и моминското си име с „тире”, тъй като именно с него е известна в обществото и в сферата си на дейност.
– Друга хипотеза е желание на молителя да добави псевдоним. Тук отново лицето трябва да обективира желанието си за добавянето на този псевдоним и съдът като един независим субект, с оглед на представените данни в производството, преценя дали е налице основание за такава промяна – т.е. дали наистина популярността на лицето с такъв псевдоним в обществото е факт и това да обуславя неговото добавяне към името.
– Възможна хипотеза за промяна на фамилно име е при развод – когато единият от съпрузите има право да продължи да носи фамилното име на другият, ако той е съгласен. Като цяло особеното при този вид промяна на име е, че процедурата не е отделно производство, а е част от брачния процес пред съответния съд.

СКЛЮЧВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ БРАК ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНО ЛИЦЕ

Брак може да сключи всяко лице, навършило осемнадесет съгласно разпоредбите на Семейния кодекс. От правилото има изключение –законът дава право на лице, което е непълнолетно, но е навършило 16 години да встъпи в брак, ако важни причини налагат това. В такива хипотези на длъжностното лице по гражданското състояние следва да се представи разрешение от районния съд по постоянен адрес на непълнолетния кандидат съпруг.
Процедурата стартира с молба до съответния районен съд, като тя изхожда от непълнолетното лице. Към молбата е необходимо да се приложат акт за раждане на молителя, копие от неговия документ за самоличност, както и копие от документ за самоличност на лицето, с което желае да сключи брак.
Съдът изслушва встъпващите в брак, както и родителите, като прави и преценката дали наистина са налице тези важни обстоятелства, които да са основание за интереса на молителя за сключването на този брак. Изразеното от родителите мнение, което може да бъде устно пред съдията или дадено в писмен вид с нотариално заверени подписи, не е задължително за районния съдия.
Разрешението на районния съд води до т.нар. „еманципиране” на непълнолетния – на първо място той може да сключи гражданския брак и родителите няма как да повлияят юридически на този акт и на второ място – от момента на сключване на брака непълнолетният става дееспособен, т.е. има правата на лице, навършило пълнолетие, с единственото изключение че не може да се разпорежда с недвижими имоти без разрешение на районния съдия по постоянен адрес.

  • Архив