Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя

С приетия през 2004г. Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРС) – се създаде Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, в който работодателите – физически и юридически лица, внасят задължителни ежемесечни вноски за своите работници и служители. Последните се събират по реда за събиране на осигурителните вноски от Националната агенция за приходите, която превежда ежедневно средствата в нарочна сметка в Българската народна банка (БНБ). Така събираните за сметка на работодателите средства във фонда служат за солидарно преодоляване на част от неблагоприятните последици за работниците и служителите от несъстоятелността на техните работодатели. В същото време, съгласно чл. 5 ЗГВРС, невнасянето на вноски от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантирани вземания.
Гарантирани от фонда вземания за работниците и служителите са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори (КТД), възникнали след 31.12.2004 г. В това число се включва неизплатената основна заплата, допълнителните възнаграждения, дължими по силата на нормативен акт или предвидени в КТД, или в трудовия договор – например предвидените средства за храна, облекло и пр., както и паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт – например обезщетенията при командироване, трудоустрояване и т.н.
С гарантиран размер на вземанията по закона не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадлъжнялостта, са съдружници в търговското дружество, членове на органите за управление или контрол на търговеца или са съпрузи или роднини по права линия на търговеца – физическо лице, и изброените по-горе лица. За останалите работници и служители е необходимо трудовото им правоотношение да не е прекратено към датата на обнародване на решението за откриване на производството по несъстоятелност или да е прекратено през последните три месеца преди тази дата, независимо от срока на правоотношението и от продължителността на работното време.
Законът изисква също така и работодателят да е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадлъжнялостта, посочена в решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Според чл. 22 ЗГВРС от фонда се изплащат последните три начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения от последните шест месеца преди обнародване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от 3 месеца. Същото се изплаща и на работници или служители с правоотношения, прекратени до 3 месеца от обнародване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, стига да са работили поне 3 месеца при работодателя.

  • Архив