Защо е толкова важно да се прави разлика между спешна и неотложна медицинска помощ?

Дори за медицинските специалисти е трудно да отличават спешните от неотложните състояния и да предприемат съответните мерки, а макар и житейски да звучат почти еднакво разликата между двете състояния е съществено. В зависимост дали се касае за спешен или за неотложен случай следва да се предприемат различни мерки
Законодателството прави разлика между двете състояния, изискващи съответния вид помощ и най-общо тя се състои в следното:
1. Спешната медицинска помощ е необходима тогава, когато има животозастрашаващи състояния – хора, пострадали при катастрофи, с изгаряния и кръвоизливи, изпаднали в безсъзнание, пациенти със счупени крайници или с болки в гърдите, лица с данни за психично разстройство, които представляват опасност за себе си или околните.
Спешна медицинска помощ задължително следва да се оказва на:
– всички деца до 1 година, за които е потърсена помощ.
– болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването
– жени със започващо раждане или аборт.
Спешната медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма.
Всички лечебни заведения следва да оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко лице, нуждаещо се от такава, независимо от неговото гражданство, местожителство и лечебно-осигурителен статут. Нито един спешен център не може да откаже помощ на здравно неосигурено лице, на лице от друг град или на чужденец.
2. Неотложната медицинска помощ е оказване на срочна медицинска помощ на болни и пострадали лица, чийто живот не е пряко застрашен но които се нуждаят от медицинска помощ в кратък срок, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването. Това са хора, чието състояние е тежко, но няма пряка заплаха за жизнените функции. На деца над 1 година, до които е потърсена помощ, освен ако обаждането не е за натравяне след поглъщане на лекарства, гърч или други тежки случаи също се оказва неотложна медицинска помощ.
След последните законодателни промени неотложната медицинска помощ е възложена на общопрактикуващите лекари, като джипитата се задължават да поемат случаи като висока температура, болки в корема, главоболие, бъбречни кризи и др. Задължение на общопрактикуващите лекари е да дадат информация на своите пациенти кой ги замества, когато отсъстват, в празнични дни и в извън работно време. За посещенията на общопрактикуващия лекар се дължи такса, освен по отношение на лица освободени от такса.

Разпознаването на живото застрашаващите от косвено застрашаващи живота състояния зависи от възможността на правещия повикването да съобщи оплакванията, от характера на болестта, хроничните заболявания. Всеизвестен факт е, че здравно неосигурените лица умишлено злоупотребяват и преувеличават симптомите си, за да могат за се възползват от лечение за леки състояния или хронични болести.
В общ интерес на всички и въпрос на самосъзнание е да се прави правилна преценка на състоянието и да не се злоупотребява със състоянието на нуждаещия се, за да има адекватна медицинска помощ.

Comments are closed.

  • Архив